Детето не е инструмент: Kак да спрем родителската манипулация
Признаци на прочувствено изнудване и способи за интервенция
ДНЕС+ разгласява поредност от материали, които ще преглеждат проблеми, свързани с българските деца, които живеят в изискванията на наставнически спор.
Темата е обширна и обгръща всичко от по този начин наречените " токсични " или " отровни " родители до цялостния цикъл на проблематични фамилни връзки. В едно дисфункционално семейство преди всичко стоят егоцентричните потребности на родителите, неприятните страсти и горчивината която се запечатва в главата на детето. Това заема голямо пространство от ранената му и към този момент отслабнала душeвност. Манипулиращите го родители не осъзнават по какъв начин въздействат на поведенческия модел на децата си. Тук роля играят обезщетения по разнообразни способи:
Финансови – повече финансови средства от някой родител; Пожертвования - " Аз пожертвах всичко за теб, ти по какъв начин ми се отплащаш " – създавайки възприятие за виновност у детето. " Аз съм се лишавала, с цел да имаш ти " ; " Виж се на какво приличаш " – тук се засягат килограми, външни физически белези. Това основава възприятие за непълноценност и все едно детето не е почтено за обич. " Същият си като татко си, (или майка си) ", " Докажи, че си по-добър от него (нея) " ; Родителят желае да се задоволяват неговите капризи; " Кой те обърна против личната, личния (майка, баща) " ; " Ако искаш да си с мен, не приказва с другия " ;
Емоционалната операция има доста лица. Тя може да се прояви като напън ( " в случай че не ми кажеш, няма да ти приказвам " ), като втълпяване на виновност ( " поради теб се караме " ), като конфигуриране против другия родител ( " той не те обича задоволително " ) или като основаване на възприятие за дълг ( " би трябвало да бъдеш на моя страна " ). Във всички тези случаи детето е сложено в капан – то не може да угоди на никого, без да съобщи някого.
Тази непрекъсната вътрешна битка натоварва детето прочувствено и може да докара до тревога, депресивни положения, ниска самокритика и компликации в построяването на доверие. В зрелост тези деца постоянно стават прекомерно виновни, склонни към виновност и подвластни от утвърждението на другите.
Това са прочувствени шантажи и слагане на дете, което обича и двамата си родители, в тежка обстановки.
Какво могат да създадат експертите и околните?
На първо място – да " разпознаят " признаците на прочувствено изнудване:
детето е прекомерно загрижено да не разстрои някой от родителите; приказва с „ подготвени “ реплики, като че ли цитира възрастен; има промени в държанието след престой при единия родител; показва виновност, боязън или тревога, когато би трябвало да приказва за фамилията.
Следващата стъпка е " намесата " – с грижа и професионализъм. Работата на обществените служащи и психолозите е да оказват помощ на родителите да осъзнаят вредата, която нанасят, и да ги насочат към по-здравословна връзка. Понякога се постанова и включване на посредник, който да улесни разговора.
Важно е да се подчертае: " детето не е дипломат, не е терапевт и не е инструмент. " То има право на обич от двамата родители, без да бъде въвличано в техните спорове.
Да спрем родителската операция значи да върнем на детето неговото детство – пространство на доверие, наслада и независимост да бъде себе си.
Тук се изричат и дефекти на единия или другия родител и идва потребността от намесата на обществения служащ, който да помогне на детето в усложнената конюнктура.
Помощта би трябвало да пристигна на време в подобаваща спокойна атмосфера, да вземем за пример стая, в която има уют и приятна тиха среда. Създава се доверие сред детето и експерта. Независимо, че той е неутрален, той основава почит и почитание у детето. Това улеснява обстоятелството, че то не е длъжно да се раздира в избора си кой родител е по скъп и кой да избере.
Специалистът посредством специфични техники съумява да помогне на уплашеното дете да се отпусне, с цел да му довери страданията си. Вече усетило, че е в сигурност, стартира да споделя своите усеща и страсти.
За опазване интереса на детето общественият служащ е задължен да реши кой е най-хубавият метод към него и фамилията му. Тук роля има степента на прочувственото усещане, общуването с родителите, сериозността на случилото се и средата, в която е; всяко деяние е съгласно обстановката и особеностите на случая.
Промяната към по-добро минава през родителя, а не през детето. Детето е проводник на техните страсти.
Материалът е част от рубриката " Детето в центъра " - поредност на Фондация " Владиславово ", която насочва вниманието към прекарванията на детето и потребността да бъде чуто и предпазено.
Андрияна Русева, Фондация " Владиславово ": Когато родителите се разделят,
Фондацията дава услугата „ Контактен център “ в своите Комплекси за обществени услуги в регион „ Аспарухово “ и „ Владиславово “, и е единственият снабдител на територията на Варна с този тип активност.
Детето в сянката на
Как въздействат родителските спорове на прочувствения свят на детето
Между два огъня – когато сред родители
, които не се виждат
Невидимите контузии при деца, изложени на продължителен конфликт
ДНЕС+ разгласява поредност от материали, които ще преглеждат проблеми, свързани с българските деца, които живеят в изискванията на наставнически спор.
Темата е обширна и обгръща всичко от по този начин наречените " токсични " или " отровни " родители до цялостния цикъл на проблематични фамилни връзки. В едно дисфункционално семейство преди всичко стоят егоцентричните потребности на родителите, неприятните страсти и горчивината която се запечатва в главата на детето. Това заема голямо пространство от ранената му и към този момент отслабнала душeвност. Манипулиращите го родители не осъзнават по какъв начин въздействат на поведенческия модел на децата си. Тук роля играят обезщетения по разнообразни способи:
Финансови – повече финансови средства от някой родител; Пожертвования - " Аз пожертвах всичко за теб, ти по какъв начин ми се отплащаш " – създавайки възприятие за виновност у детето. " Аз съм се лишавала, с цел да имаш ти " ; " Виж се на какво приличаш " – тук се засягат килограми, външни физически белези. Това основава възприятие за непълноценност и все едно детето не е почтено за обич. " Същият си като татко си, (или майка си) ", " Докажи, че си по-добър от него (нея) " ; Родителят желае да се задоволяват неговите капризи; " Кой те обърна против личната, личния (майка, баща) " ; " Ако искаш да си с мен, не приказва с другия " ;
Емоционалната операция има доста лица. Тя може да се прояви като напън ( " в случай че не ми кажеш, няма да ти приказвам " ), като втълпяване на виновност ( " поради теб се караме " ), като конфигуриране против другия родител ( " той не те обича задоволително " ) или като основаване на възприятие за дълг ( " би трябвало да бъдеш на моя страна " ). Във всички тези случаи детето е сложено в капан – то не може да угоди на никого, без да съобщи някого.
Тази непрекъсната вътрешна битка натоварва детето прочувствено и може да докара до тревога, депресивни положения, ниска самокритика и компликации в построяването на доверие. В зрелост тези деца постоянно стават прекомерно виновни, склонни към виновност и подвластни от утвърждението на другите.
Това са прочувствени шантажи и слагане на дете, което обича и двамата си родители, в тежка обстановки.
Какво могат да създадат експертите и околните?
На първо място – да " разпознаят " признаците на прочувствено изнудване:
детето е прекомерно загрижено да не разстрои някой от родителите; приказва с „ подготвени “ реплики, като че ли цитира възрастен; има промени в държанието след престой при единия родител; показва виновност, боязън или тревога, когато би трябвало да приказва за фамилията.
Следващата стъпка е " намесата " – с грижа и професионализъм. Работата на обществените служащи и психолозите е да оказват помощ на родителите да осъзнаят вредата, която нанасят, и да ги насочат към по-здравословна връзка. Понякога се постанова и включване на посредник, който да улесни разговора.
Важно е да се подчертае: " детето не е дипломат, не е терапевт и не е инструмент. " То има право на обич от двамата родители, без да бъде въвличано в техните спорове.
Да спрем родителската операция значи да върнем на детето неговото детство – пространство на доверие, наслада и независимост да бъде себе си.
Тук се изричат и дефекти на единия или другия родител и идва потребността от намесата на обществения служащ, който да помогне на детето в усложнената конюнктура.
Помощта би трябвало да пристигна на време в подобаваща спокойна атмосфера, да вземем за пример стая, в която има уют и приятна тиха среда. Създава се доверие сред детето и експерта. Независимо, че той е неутрален, той основава почит и почитание у детето. Това улеснява обстоятелството, че то не е длъжно да се раздира в избора си кой родител е по скъп и кой да избере.
Специалистът посредством специфични техники съумява да помогне на уплашеното дете да се отпусне, с цел да му довери страданията си. Вече усетило, че е в сигурност, стартира да споделя своите усеща и страсти.
За опазване интереса на детето общественият служащ е задължен да реши кой е най-хубавият метод към него и фамилията му. Тук роля има степента на прочувственото усещане, общуването с родителите, сериозността на случилото се и средата, в която е; всяко деяние е съгласно обстановката и особеностите на случая.
Промяната към по-добро минава през родителя, а не през детето. Детето е проводник на техните страсти.
Материалът е част от рубриката " Детето в центъра " - поредност на Фондация " Владиславово ", която насочва вниманието към прекарванията на детето и потребността да бъде чуто и предпазено.
Андрияна Русева, Фондация " Владиславово ": Когато родителите се разделят,
Фондацията дава услугата „ Контактен център “ в своите Комплекси за обществени услуги в регион „ Аспарухово “ и „ Владиславово “, и е единственият снабдител на територията на Варна с този тип активност.
Детето в сянката на
Как въздействат родителските спорове на прочувствения свят на детето
Между два огъня – когато сред родители
, които не се виждат
Невидимите контузии при деца, изложени на продължителен конфликт
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ